* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти,
десети Георги грознака
и девет снахи хубави
и девет малки унучки.
Всички е мама обичала
а само Георги най-грозни
и са на Георги думаше:
- Я си вземи, Георге, торбичката,
торбичката и абичката
и се махни от дома
да не ми грозиш синове,
синове и снахи хубави,
и девет малки внучки.
Георги от порти излиза,
че се назад обърна
люта си клетва прокълна:
- Мале мо, стара майчице,
аз от тук, мамо, да изляза
черната чума да злезе,
да ти синовете измори
и девет снахи хубави
и девет дребни унучки
че каил за мен да станеш.
Чуди се Георги, мая се,
накъде Георги да иде
като пътища не знае.
Та минал Георги, та минал,
през девет села в десето,
чобанче Георги се главил
при един селски чорбаджи.
Девет години робувал,
робувал и чиракувал,
голямо богатство спечелил -
осемдесет и осем овнета,
деветдесет и девет агнета.
Тогаз се в село завърнал,
пред бащини порти застанал,
че видя Георги майка си,
по двори ходи и плаче
за Георги каил станала.
Георги на порти почука,
майка му порти отвори,
но не можа Георги да познай,
а Георги бабо думаше:
- Бабо ле, стара бабичке,
има ли място у вази
да отседна и пренощувам?
Тя си Георги у тях прибрала,
прибрала и разказала:
- Аз имах девет сина левенти,
но черна ги чума измори,
а десетият най-грозен,
махна се, далеч замина,
замина, назад не се върна.
Тогаз се Георги позасмя
и на майка си думаше:
- Я кажи, бабо, правичко,
ако Георги ти видиш,
ще ли да го поднаеш?
Майка му го загледала,
загледала и познала,
и си на Георги думаше:
- Георге ле, мама, синко ле,
къде беше досега, синко ле,
що не се напред завърна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010