* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
- Синко ле, синко Георги,
я излез, синко, излез,
из мои равни дворове,
дворове да ми не грозиш,
синовете да ми мърсиш.
Георги на майка думаше:
- Я ми дай, майко, дрехите,
дрехите, да си изляза
из твои равни дворове,
дворове да ти не грозя,
да не ти мърся синове.
Стана си Георги, излезе,
излезе и се разплака,
и се на Богу помоли:
- Боже ле, мило, Боженце,
къде ли аз да ида,
като никъде, никого не познавам.
Като си Георги излезе
и си на майка продума:
- Мале ле, мила, майчице,
аз си излизам от двори,
чума да влезе в дворове,
синове да ти избие,
дворовете да ти запустеят.
Раснал Георги, пораснал,
станал си Георги търговец,
на вакли овни, овчици,
тогава се Георги поведе.
Отишъл в майчини дворове,
похлопал Георги, повикал.
Излязла стара баба
Георги на баба продума:
- Къде са ти, бабо, хората,
има ли залък за мене.
Баба му дума, продума:
- Има залък за тебе,
а аз хора си нямам.
Имах аз синове,
но черна ги чума изби.
Влезе Георги с бабата
хляб да ядат,
баба си дума, продума:
- Като ходиш нагоре, надолу,
не видя ли някъде,
сина ми - Георги Грозника..
Аз имах девет синове,
десетия Георги Грозника,
аз си Георги изпъдих.
Тогава й Георги отговори:
- Майчице ле, мила, майчице,
не съм ли, майко, същия.
Тогава се прегърнали.
Живи са се прегърнали,
мъртви са се разделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.