* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
до девет сина левенти,
десети Георги мъничък,
мъничък, Георги грозничък,
много го мама мразела,
много го мама мъмрела,
мама на Георги думаше:
- Махай се, Георге, от тука
да не ми грозиш дворето,
дворето още къщата
и девет сина левенти,
и на синовете снахите,
и техни дребни дечица.
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, майно ле,
като съм още мъничък?
Не зная,мамо, пътища.
Мама на Георги думаше:
- Да идеш горе в Балкана
дано те мечки изядат.
Георги на мама думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, мамо, новите.
Аз ще от тука изляза.
След мене, мамо, да влезе,
да влезе черната чума,
да ти умори девет сина
и техни млади невести,
и техни дребни дечица.
Отишъл Георги, отишъл
долу ми, долу в Добруджа,
завъдил стадо голямо.
Минали девет години,
Георги за село зажали
и си във село пристигна,
на тяхна порта почука.
Майка се от вътре обади:
- Чумо ле, черна чумо ле,
не ти ли стигна толкова,
толкова, чумо, да мориш,
едно ми внуче остана
и него идваш да вземеш.
Георги си мама думаше:
- Туй не е, мамо, чумата,
а най е Георги грозния.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010