* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти
и десети Гьорги грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, сино Гьорге ле,
махни се, Гьорге, от дворове,
дворовете, калдаръмите,
и мой девет синове,
и девет снахици и девет внуци.
Гьорги си на пътя застана
из пътя пътници вървяха
Гьорги пътници думаше:
- Пътници, кълни друмници,
къде така отивата?
Пътници Гьорги думаха:
- Ние отиваме в Добруджа,
в Добруджа, Теке Козлуджа,
печалба да си печелиме.
Гьорги пътници думаше:
- Чакайте, и аз с вас ще дойда!
И си в къщи отиде,
и си на майка продума:
- Дай ми, майко, юмурлучето,
ямурлучето, още легаша.
Кат си навънка излиза
и се клетва зарекъл:
- И аз като си излезна,
черната чума да влезе,
да мори, майко, да тръшка
твои девет синове
и твои девет снахици,
и твои дребни внуци!
Ходил ми Гьорги, ходил ми
цели ми девет години.
Спечелил ми чанта жълтици,
жълтици, крина бели грошове.
Че пак му Гьорги домъчня
в село да иде, тяхните хора да види...
Рано в село пристигна
край бащина нива мина
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010