* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Далеч го майка пропъди,
в далечни гори да иде,
зверове да го ядат.
Георгева майка думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ми дворове не грозиш
и девет сина левенти.
Георги майка си думаше:
- Къде да ида, майко ле,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища, царски друмища?
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
в далечни гори да идеш,
зверове да те изядат.
Георги майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, ямурлучето.
В далечни гори да ида
зверове да ме изядат.
Да даде Господ, майко ле,
като от тука изляза,
черната чума да влезе.
Да измори девет левенти
сама самичка да останеш,
за мене, майко, да питаш.
Георги е ходил и скитал,
цели ми девет години.
Много е пари спечелил,
стадо голямо закупил
и назад решил да тръгне.
Като си в село пристигнал,
на майчини порти почукал.
Стара му майка излязла,
излязла не го познала.
Георги майка си думаше:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място у вази,
за мене и за стадото,
у вази да пренощувам?
- Пътниче, странно друмниче
аз нямам място за тебе,
за тебе и за стадото.
Че нямам нийде никого,
че нямам стряха за стадо.
Девет съм сина имала,
имала и заровила.
Десети - Георги Грозния -
далеч го ази пропъдих,
в далечни гори да иде,
зверове да го изядат.
Георги майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
ази съм Георги Грозния.
Като го майка познала,
на място падна, издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.