* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
имала девет синове,
девети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, грозен, омразен,
махни се, Георге, от тука,
да не ми грозиш дворите.
Георги мама си думаше:
- Майчице, мила рождена,
като ме пъдиш от тука,
къде да отида, майчице,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная.
Мама на Георги пак дума:
- Я върви, Георге, къде щеш,
само се махни от тука.
На Георги много думъчня.
Той на майка си продума:
- Майчице, млада рождена,
я ми дай, майко, дрехите,
дрехите, майко, праните.
Майка му дрехи подава.
Георги дрехите поема
и на майка си думаше:
- Майчице, мила рождена,
като от тука изляза,
черната чума да влезе,
девет синка да умори,
сама саминка да останеш,
каил за мене да станеш.
Че оди Георги, че скита,
цели ми девет години
и пак се назад повърна,
през тяхно село минава
и се на порти позапре,
на бащина си къща.
Из ключова дупка погледна,
майка му сама останала
и си на двори седеше,
дребни сълзи ронеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.