* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
до девет сина левенти -
десети Георги Грозника.
Мама Георги думаше:
- Махни се, Георге, оттука
да не ни грозиш дорет!
Георги мама си думаше:
- Как да се махна оттука,
като съм малък и глупав,
никакви пътище не зная,
пътища още друмища?
Мама та Георги пак дума:
- Пусти гори да идеш -
да те зверове разкъсат!
Георги мама си думаше:
- Подай ми, майко, торбичката!
Тръгнал е Георги, заплакал
и на майка си думал:
- Да ти даде Господ, да даде
след мене чумата да влезе,
синовете да измори,
техните млади невести,
техните малки дечица,
сам-самичка да останеш!
Заплака Георги и тръгна.
Георги от двори излезе
и си работа намери.
Ходил е, чиракувал е
цели девет години.
Че си Георги спечели
стотина вакли овнета
и се е Георги завърнал,
майка си Георги да види,
майка е веднъж на света.
Решил е и се завърнал
с неговото стадо голямо.
Край техни двори минавал,
майка му сред двор стояла
с черна забрадка на глава.
Георги майка си думаше:
- Добър ден, стара бабичке,
има ли място за мене
и за стотина овнета?
Бабичка дума на Георги:
- Тук има място за тебе,
за твоите вакли овнета.
Георги си майка пак дума:
- Що си се, бабо, тъй почернила?
А тя му е издумала:
- Ази съм, синко, имала
до девет сина левенти
и един Георги Грозника.
Кат малък Георги пропъдих,
като от двора той излезе,
чумата в двора влезнала,
че мори чума, че троши -
самичка мене остави,
за Георги каил да стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010