* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала
девет деца е родила,
десето - Георги грозника.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не грозиш деветте ми левента!
Георги на майка си думаше:
- Къде, майко, да отида,
като съм още млад и глупав?
Майка му пак го изпъди.
Георги от къщи излиза
и си Георги думаше:
- Дано даде Господ, мамо,
когато от тука изляза,
чумата да влезе
и деветтях ти сина левенти
сина левенти да изтръшка,
каил да станеш за мене,
да питаш и да разпитваш.
Ходил той девет години,
на десетата се връща,
през тяхното село минава,
сюрия овце той кара.
Като стигнал до къщата,
бабичка до портичка стояла,
бабичка с черно облечена.
- Мога ли, бабо, тази вечер
у вас да нощувам?
- Можеш, баби, можеш.
И му врата отворила,
седнали, приказвали:
- Имаш ли деца, нямаш ли?
- Имах един син, той беше грозен,
той от тука замина,
и както зарече - тъй стана.
Сега съм каил за него,
ама не мога да го намеря...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012