* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина рождени
десетият - Георги Грозника
него го мама не щеще
мама на Георги думаше:
- Махни се Георги от тука
да не ни грозиш дворове
дворове още синове.
Георги на мама думаше:
- Къде ма, мамо, да ида
като пътища не зная
пътища царски друмища.
Мама на Георги думаше:
- Я иди Георги, я иди
в далечни гори незнайни
дано те зверове изядат.
Георги му много дожаля
дожаля още домъчня
той на майка си продума:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
черджето яморлучето.
Майка му не го подаде
най го през прага прехвърли,
Георги из двора излезе
и тихом си Бога помоли:
- Я чуй ме, Боже, я чуй ме
когато от тука изляза
черната чума да влезе
да троши, Боже, да пили
дор девет братя рождени
дор девет булки със люлки -
мама за мене каил да стане.
Де стоял Господ, де слушал,
като си Георги излезе
черната чума е влязла,
че мете чума, че троши
дор девет сина левенти
и девет булки със люлки
самичка мама остана,
за Георги каил станала.
Като си Гьорги излезе,
отишъл долу в Добруджа,
в Добруджа, в пуста Козлуджа;
много си Георги спечелил -
кравите с говдарина
и овцете с овчарина.
Георги овчари думаше:
- Овчари и вие говедари
майката веднъж на света
хай да се назад върнеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.