* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни са, Георги, от тука
да не ми грозиш дворове
и девет сина левенти,
и девет снахи хубави.
Георги на майка си думаше:
- Къде да ида, майко ма,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
- На къде искаш ти върви,
само се от тука премахни!
Георги из двори излиза,
черната чума навлиза,
че мори чума, измори
деветте сина левенти,
и девет снахи хубави.
Остана сама самичка
Гьоргевата майчица,
по двори ходи и плаче,
за Георги каил станала.
Георги от двори кат излиза
с много се другари събира,
ходили, чобанували,
голямо стадо спечелил,
той на другари думаше:
- Хайде на село да идем
със нашто стадо безбройно,
там има паша зелена,
има вода студена.
Другари Георги слушаха,
за тяхно село отиват.
Георги край порти минава,
майка на порти стоеше,
Георги й дума продума:
- Има ли място за спане
за мойте девет аргати,
за мойто стадо безбройно?
Мама си Георги не позна
и му направо отказа.
Георги майка си продума:
- Мале ле, старо майчице,
не ме ли, мамо, познаваш,
аз съм твой сина Георги.
Жива го майка прегърна,
а пък се мъртва пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010