* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Да вземеш, Георги, да вземеш,
да вземеш да се махнеш,
да не ми синове грозиш,
да не ми дворове смрадиш.
Щом като Георги туй зачу,
той на майка си продума:
- Дай ми, мамо, дрехите,
дрехите, новите,
новите, вехтите.
Като си Георги от двор излезе,
люти си клетви кълнеше:
- Щом като, мамо, излеза,
черната чума да влезе
и деветте да умори,
а ти, мамо, на легло,
на легло да лежиш,
девет годин' да не станеш.
Тогава Георги замина,
замина, във Влашко отиде,
там си богат стана,
много овце навъди,
трима аргати имаше.
Тръгна на пазар да ги кара,
през негово село мина,
в село си Георги замръкна,
няма де да се подслони.
Тогава у тях си отиде,
и си на порти потропа,
потропа, още повика.
Майка му от къщи се обажда:
- Може ли, мамо, да пренощувам
със мойто стадо голямо?
- Аз, синко, нямам синове,
десет синове имах,
деветте чума умори,
десетия Георги замина.
Тогаз се на майка откри,
че той е Георги Грозника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010