* * *

Георги Грозника

Хранила майка, гледала,
дур девет сина левента,
левенти, много хубави,
девети - Георги грозника.
Раснали, та пораснали,
големи момци станали.
Почнала майка да глави,
да глави майка, да жени,
всяка неделя главилка,
главилка, още и сватба.
Остана Георги грозника,
мама на Георги думаше:
- Сине Георги ле, Георги ле,
махни се, сине, от тука,
да не ми грозиш синове,
да не ми грозиш дворове,
и тяхни дребни дечица.
Георги на мама думаше:
- Та къде, мале, да ида,
като съм малък и глупав,
като не зная пътища?
Мама на Георги продума:
- В пусти гори да идеш,
назад да не се завърнеш,
зверове да те разкъсат.
Георги на мама думаше:
- Мале ле, стара майчице,
днеска е, мале, събота,
утре е света неделя,
аз ще от къщи излезна,
чумата в къщи да влезне,
синове да ти умори,
дворове да ти запусти.
Георги от къщи излезе,
в събота срещу неделя,
чумата в къщи е влязла,
та й синове умори,
та й дворове запусти.
За Георги каил станала,
но Георги няма да дойде.
Та ходи Георги, та скита,
та се овчарче пазари,
в оная земя Добруджа,
Добруджа, село Козлуджа.
Пасъл е Георги, пасъл е,
цели ми девет години.
Голямо имане спечелил -
петстотин вакли агнета,
хиляда крави ялови.
Намислил Георги, намислил,
назаде да се завърне,
при майка си Георги да иде.
Вървял е, що е извървял,
до тяхно село пристигнал.
Кога край тях минавал,
край тяхни двори широки,
на пътя стои бабичка,
бабичка, стара майчица.
Който ми пътник минава,
все ми за Георги питаше...
Георги на мама думаше:
- Бабичко, стара майчице,
имаш ли конак за мене,
за мойто стадо голямо -
петстотин вакли овнета,
хиляда крави ялови?
- Имам си, сине, имам си,
за тебе и за стадото.
Георги на майка продума:
- Мале ле, стара мале ле,
аз съм си Георги грозника!
Мама си Георги прегърна,
и си се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012