* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина рождени,
десети Георги - най-черен,
най-черен, Георги, най-грозен.
Него го мама мразеше,
мразеше и го изпъди.
Георги от къща излезе
и се на Бога помоли:
- Я дай ми, Боже, я дай ми,
като от къща изляза,
чумата вкъщи да влезе,
всичките чума да изтръшка,
майка ми сама да остане,
за мене каил да стане!
Де стоял Господ, де слушал,
де стоял ангел, де писал,
Георги от къщи излезе,
чумата вкъщи влезе,
всичките братя измори,
остана мама самичка.
Деня и нощя плачеше
и се за Георги мислеше:
няма го Георги да дойде,
една да и дума продума.
Ходил е Георги, бродил е
по чужди вратни аргатин,
спечелил Георги, спечелил,
едно ми стадо петстотин,
петстотин вакли овчици.
Минали девет години,
Георги се за мама затъжи,
поиска мама да види,
що чини майка, що прави.
Подкара стадо петстотин
и си в село отиде,
на тяхната порта похлопа,
майка му порта отвори.
Георги я хитро попита:
- Бабо льо, стара бабичко,
имаш ли за мене място,
за мене и за стадото?
- Радостно баба отвърна:
Имам баба аз на място,
за тебе и за стадото.
Георги си стадото прибра
и си вкъщи повлезе
и хитро си майка пак пита:
- Защо си, бабо, тъй сама,
нямаш ли син или щерка?
Започна баба да плаче,
да плаче и да разправя,
за Георги да се научи.
Георги се хитро усмихна,
и си на майка продума:
- Не ме ли, мамо, познаваш,
ази съм, мамо, твоя син,
черният Георги, грозният,
ти ме от къщи изпъди,
аз ходих девет години,
спечелих тези овчици
и се вкъщи завърнах,
да видя, мамо, що правиш.
Майка си чедо прегърна,
ситни си сълзи зарони,
зарони и проговори:
- Проклета да е таз майка,
дето си чедата отделя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.