* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина убави,
десети Гьоргьи грозниот!
Майка на Горгьи думаше:
- Махни се, махни, Гьоргьия,
махни се, махни, од кукьи,
да не ми грдиш дворови,
и девет сина убави,
и девет снахи невести,
и девет мили внучиньа.
Гьоргьи на майка продума:
- Майко ле, мила майчице,
къде ме тераш да одам,
уще сум, мамо, малечко,
пътища, майко, не знаям,
зверови кье ме изедат,
зверови кье ме раскинат.
Уще ми сбор не дорече,
люто си майка прокълна:
- Майко ле, клета душманке,
къде ме тераш да одам,
яска од кукьи излегвам,
чума во кукьи да влези,
и девет сина да збери,
и девет снахи невести,
и девет мили внучиньа.
Гьорги ми тръгнал, заминал,
не пошол в гора зелена,
тук пошол в поле широко.
Девет години станало,
най-после се нажалило,
за майка се растажило,
и назад ми се вратило.
Кога до кукьи стигнало,
на порти Гьорги чукнало,
излегла стара му майка,
тежки му порти отвори,
големо чудо видело -
кукьа му църно, църнило,
низ дворье тревйе никнало,
майка му църна, църнила.
Кога го майка видела,
на колена му клекнала,
и дробни солзи ронила,
за прошка ми го молила,
на него каил сторила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012