* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет синове,
десети Георги грозника.
Майка на Георги думаше:
- Сине Гьорге ле, Гьорге ле,
сбери си, сино, дрешките,
дрешките, неопраните,
ти се махай, сино, оттука,
дворове да ми не грозиш,
дворове с девет синове.
Георги на майка думаше:
- Къде ще ида, мале ле,
като пътища не зная,
пътища, още друмища?...
Събра си Георги дрешките
и си от двора излиза,
и си ги люто прокълна:
- Аз излизам оттука,
червената чума, да мори,
до един да ги измори.
Само да остане,остане
моята стара майчица
и тя за мене каил да стане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010