* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Мани се Георги от тука
да не ми грозиш синовете
да не ми грозиш дворите.
Георги на мама си думаше:
- Майко ле, мила, стара ле,
къде да ида, да се дяна
кат съм малък и глупав,
пътища, мамо, не зная
пътища, мамо, и пътеки.
Мама на Георги дума:
- У пуста гора да идеш
дано та зверове изедат.
Заплака Георги и каза:
- Аз ша са махна от тука
да не ти грозя синове,
но чумата в двори да влезе -
да ти дворите измори,
самичка мамо да останеш.
Заплака Георги и излезе
излезе и замина, докат месец
направи, чумата у двори влезе,
че му дворите опусти.
Няма го Георги цели девет години
в друга държава премина.
На девета година се завърна.
Чобанин станал със стадо
край тях си минава.
Като минал край тяхната
порта майка му на път
стояла. Георги майка си
познал и на нея продумал:
- Добър ден, бабичко, има ли
място за мене и за мойто стадо?
Майка му заплакала и казала:
- И за стадото ти и за тебе,
че аз имах много синове
най-малкия беше Георги
той ме прокълна,
че чумата ми в двори влезе
и синовете измори
и двори опропасти и за
Георги каил станах.
Като вкъщи влезли
Георги майчица думаше:
- Мър, бабо, твоят Георги
кат излязъл има ли нейде белег.
Тя продумала:
- Има на ухото като обица.
- Ела мър майчице да видиш
дали не съм аз твоя Георги.
Тя като го прегърнала
стиснала го и тъй умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.