* * *

Георги Грозника

Имала, мама, имала
имала девет синове
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни съ, Георге от тука
не ми дворове запустявай,
не ми синове загрозявай.
Георги се жалба нажали.
- Къде да ида, мале мо
като съммалък и глупав?
- Я иди синко в гората
дано та вълци изядат
и мечки да тъ разкъсат.
Георги се жалба нажали,
излезе Георги на пътя -
ей, че му идат другари,
другари верни, сговорни.
- Другари верни, сговорни
искате ли ме със вази,
със вази и аз да дойда?
Георги на мама думаше:
- Кога си мамо излеза
черната чума да влезе,
девет ти сина да измори
и девет мили снашици,
самичка, мале да останеш
и за мен, мале да питаш:
"Де ли е Георги Грозния?"
Когато Георги излезе
черната чума тук влезе
девет синове умори
и девет снахи хубави -
Майка му сама остала.
Ходил е Георги по света,
спечелил девет хиляди
купил е едър добитък
и съ назад повърна.
Георги на порти потропа,
майка му по двор ходеше
и си на Георги думаше:
- Ази ша ти отворя,
че и моя син тъй оди
по чужди порти да хлопа.
- Ази съм мамо твоя син,
дето ти двори запустих,
дето ти синове загрозих.
Майка му се жалба нажали
падна до порти и умря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.