* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозния,
мрази го, мама, пъди го:
- Махай се, Георге, от тука
да не ми грозиш дворито,
дор девет сина левенти
и девет булки събрани,
и девет малки внучета!
Георги майка си попита:
- Къде, ма мамо, да ида
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Мама на Георги думаше:
- Да идеш, Георги, да идеш,
да идеш в гора зелена,
да те зверове разкъсат,
да се от тебе отърва.
Вечерта като се мръкнало,
Легнали да си нощуват,
сутринта като се съмнало,
Георги майка си продума:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите неопраните!
Майка му дрехи подала,
Георги си дрехи поема
и се към слънце обърна,
до три пъти се прекръсти,
тихо се Бога помоли:
- Да дадеш, Боже, да дадеш
аз като от тука изляза,
черна чума да влезе,
да мори чума да тръшка
дор девет братя левенти
и девет булни събрани,
и девет внуци родени,
сама майка ми да остани,
за мене каил да стани.
Че тръгнал Георги да върви,
осем села измина,
в девето като стигна
там се чирачи пазари
за цели девет години.
Георги от двора кат излиза,
черната чума влязла.
Морила чума, тръшкала
дор девет братя левенти
и девет булни събрани,
и девет мили внучета,
сама майка му останала,
за Георги каил станала.
Тръгнала Георги да търси,
питала и разпитвала
не са ли Георгя срещнали.
У девето село кат отишла,
там си Георгя намира.
Кат си Георгя видяла,
отдалеко му се поклони,
отблизо ръка целуна,
ръката и колената.
Мама на Георгя думаше:
- Прости ми, Георге, грешките,
тръгвай да съ завърниш,
че съм самичка останала,
за тебе каил съм станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.