* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дур девет сина левенти
десети - Георги Грозника.
Тя си на Георги думаши:
- Георге ле, синко, Георге ле,
махни са й Георги от тука
да ни ми грозиш дворови
дворови още синове.
Георги му жалну дожаля
още му криво докривя
и си на майка си думаши:
- Мальо льо, мила майчице,
я дай ми, мамо, дрехити,
дрехити и приперкити!
Че стана мама, отиде,
че му дрехити убрала
ни му ги в ръце дала
на му ги през праг фърлила.
То си дрехити прибра
и си тръгна сам по света.
Девет години ходил,
ходил, чиракувал
двеста овце събрал
и край майкино си двор минал,
и той си още попитал:
- Бабо льо, стара бабичке,
тъз вечер място имати ли,
за овчар място да легна.
Като го майка му гледала,
гледала още попитала:
- Чарко ле, откъде си?
Той си на майка думаши:
- Дали, мале, ни мъ познаваш,
аз съм, мале, твоя син
дето ма, мале, испъдихти.
Тогава викнала и заплакала
и си Стоян прибрала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.