* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
дор девет сина левента,
десетия - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни са, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш къщата
къщата и дворите.
и дор девет сина левента
с дванайсет дребни дечица.
Гьорги мама си думаше:
- Мамо мо, стара майчице,
я да ми дрехи подадеш.
Негова стара майчица,
дрехи му в ръка не даде,
а най ги през праг префърли.
Гьорги дрехи посъбра
и на майка си думаше:
- Да даде Господ, мале мо,
аз като от тука изляза,
черната чума да влези,
да тръшка, мамо, да мори,
дор девет сина левенти,
с дванайсет дребни дечица,
само тебе, мамо, да остави,
конски дисаги да вземеш,
от село на село да ходиш,
и все за мене да питаш:
- Де седи Гьорги Грозника,
грозника, Гьорги омразника?
Де й седял Господ и слушал.
Гьорги кат навън излезе,
черната чума е влязла,
да тръшкала й още морила,
дор девет сина левенти
и девет були хубави
с дванайсет дребни дечица,
само майка му оставила,
конски дисаги вземала,
от село на село да ходила,
и все за Гьорги питала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.