Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
де девет сина левенти,
левенти сите хубави,
десетия грозен Георги.
Сите ги майко очува,
очува майка отгледа.
Сте ги майко ожени,
само си Георгия остави,
остави Георги грозника.
На него майка намисли,
намисли да го напъди,
да ю не грозни синове
и девет снахи хубави,
и равни двори широки.
Па си повика Георгия:
- Хайде се, Георги, маи оттука,
да ми не грозниш синове,
и техните булки хубави!
А Георги сълзи порони,
и си на майка продума:
- Къде че, мале, да идем,
като съм мало аз глупав,
не знаем къде да идем
та да си храна изкарвам.
Не знам мамо друмове,
друмове, па й градове.
- Да ванеш гори зелени,
дано те найдат зверове,
та тамо да те разкъсат,
от света да се изгубиш.
Георги си майка продума:
- Мале ле, мила майчице,
я влези, майко, в одаи,
та ми изнеси абата,
че хванем бели друмове,
къде ме очи отведа,
къде ме нозе отнеса...
Тебе те, майко, оставям,
като се, майко, завърнем,
по сама да те засечем,
да се чума довлече
от како, майко, излезнам,
да бие чума, да трие,
сал тебе, майко, да остави,
да одиш, майко, да питаш...
Како е Георги продумал,
тако е това станало.
Отиде Георги у Добруджа,
намери добра печалба,
па стана Георги търговче,
накупи стадо големо,
потръгна Георги със стадо,
че иде Георги при майка.
Забрал е стадо големо,
та стигна Георги у село,
до негови равни дворове.
Какво че Георги да види -
на порти седи бабичка,
Георги си пита бабичка:
- Бабо ле, стара бабичко,
твойте са двори големи,
мойто е стадо големо,
може ли у них да улезна?
- Може, синко, как да не може,
я имах до девет синове,
и десети грозен Георгия
сийте ги язи ожених,
а него го не найдох
от като Георги излезе,
пуста се чума довлече,
била ги чума, трила ги,
сал мене тука остави.
Дека е грозен Георгия
да дойде мене да види!...
Тогай ги Георги продума:
- Това съм, майко, аз Георгия,
Георгия, майко, грозника,
я стани, майко, я стани,
та да се ние ставиме
ставиме, майко, и разбереме
че аз съм, майко, грозника
що ти ме, майко, напъди...

 


Иваняне, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010