* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги продума:
- Георге ле, синко Георге ле,
я ми дворите напусни,
да не ми синове ти грозиш,
дор девет сина левенти.
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, майко бе,
като съм малък и глупав
и пътища още не зная,
пътища, кални друмища?
Георги майка си продума:
- Я ми дай, майко, я ми дай,
дрехите, яморлучето.
Георги мама си продума:
- Като от тука изляза
черната чума да влезе,
да мори, майко, да тръшка,
дор девет сина левенти.
Стана ми Георги замина,
долу ми, долу в Добруджа.
Там се е чирак пазарил,
много е пари спечелил,
голямо стадо овце закупил,
че си аргати пазарил.
На ум му е дошло
в неговото село да иде
и на аргати продума:
- Карайте овцете, другари,
в моето село да идем.
Като са село наближили,
Георги аргати думаше:
- Чакайте тука, другари,
аз в село ще вляза.
Като в тях си отишъл,
на тяхната порта похлопал.
Излязла е майка му,
но не го е познала.
Георги майка си продума:
- Има ли място за мене,
за мене и за стадото,
у вас да пренощувам?
Нямаше място тогази.
(...И Георги разправя на майка си,
че той е Георги Грозника...)
И тя го жива прегърна
и подир малко издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010