* * *

Георги Грозника

Имала майкя, имала
до девет сина левенте,
десетан Гьорги викаха,
най-малък Гьорги и грозен.
Нега си майка пъдеше:
- Махни се, сино, оттува
да ми не грозиш дворове
и деветь сина левенте!
Гьорги на майкя думаше:
- Къде да ида, майко льо,
като съм малък и глупав,
пътищана не зная?
- В пустана гора да идеш,
зверове да те изядат!
- Да даде Господь, майко льо,
като от дворе излеза,
чумана в дворе да влезе,
синове да ти израми,
къщата да ти запусти,
за мене каил да станеш!
Гьорги от дворе излезе,
чумана в дворе влезнала,
та хи синове измори,
та хи къщата запусти.
Че ходил Гьорги, че ходил,
спечелил вакли овньове.
И си ги Гьорги водеше
нах тяхно село голямо.
Пред порти седи мйкя му,
Гьорги хи тихо думаше:
- Добър ден, стара майко льо,
има ли място за мене,
за мене и за стадоно?
- У мене място широко,
я имах деветь синове,
десетан Гьорги викаха.
Та си го майка изпъди,
Гьорги от дворе излезе,
чумана в двори довтаса.
Та ми синове измори,
та ми къщана запусти.
Самичка съм останала,
за Гьоргия каил станала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012