* * *

Георги Грозника

Имала майка имала,
дор девет мили синове,
десети Георги грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, синко, от двори,
дворите ми да не грозиш
и деветте сина левенти.
Георги на майка говори:
- Мале ле, стара майчице,
я ми дай, мале, дрехите,
оттука да си отида,
дворовете да ти не грозя
и деветте сина левенти.
Мале ле, стара майчице,
кога си от двори излезна
в двори чума да влезе
синове да ти изтрие,
двори ти пусти да станат,
та ти за мен каил да станеш.
Кога си Георги излезе
в двори е чума влезнала
та му е братя изтрила,
дворове пусти остали.
Девет ми годин той ходи
от село, Георги на село,
от град, Георги на град.
Та ми е Георги спечелил
петстотин вакли овчици,
петстотин вакли агнета,
едно ми конче пайванче.
Тогава се назад повърна,
през селото си помина.
Кога си край двори минавал,
на пътя е баба стояла.
Георги си баба питаше:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли къде да нощувам
с конче врано, хранено,
с петстотин вакли овчици,
с петстотин вакли агнета.
Та си ми порти отвори,
със свойто конче хранено.
Къде си е конче завързал -
пак го е там завързал,
овчици в кошари накарал.
След това е в къщи отишъл
и на бабичката продумал:
- Добър ти вечер, майчице!
Майка му не го познала
и на Георги думала:
- Имах си, сине, имах си,
дор девет сина левенти
всички ги чума изтръшка
само ми един остана,
само един Георги грозния.
Георги ми тогава заплака
майка си силно прегърна.
Както се двама прегърнали,
тъй са ми двама издъхнали,
и са се с души простили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010