* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет ми сина хубави
десетия - Георги Грозния.
Георгиута мама думаши:
- Майни съ, Георге, от тука,
да не ми синовете грозиш,
да не ми дору запустиш.
Георги мама си думаши:
- Къде и аз, мамо, да ида
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Георгиута мама пак дума:
- Майни се, Георге, от тука
та иди у гора зелена
да те зверовете изядат.
Георги мама си думаше:
- Мамо ле, мила мамо,
я ми дай, мамо, палтото,
палтото и панталоните
и аз съм, мамо, намерил
като мене едно другарче
далеко шъ си забегнем.
Аз като от дору изляза
чумата у дору да влезе,
синовете ти да измри
и дору ти да запусти
та за мене каил да станеш.
Де беше Господ зачу ги.
Георги като от дору излези,
чумата у дору влезе,
та синовете й измри,
дору й запустя,
за Георги каил станала.
Нали ба Георги мъничек
далече си Георги забягна
там се чираче фанал.
Седял ми девет години,
седял ми и чиракувал.
Много си Георги спечелил,
голямо си стадо накупил.
Сетне си фана трима чираци,
Георги чираци думаши:
- Чираци, верни сговорни,
аз съм вече намислил
назад да се връщам
у нашто село да ида.
Нали са ми вече тръгнали,
вървели що са вървели,
у тяхното село стигнали.
Една баба там си седяла,
у черни дрехи облечена,
стуяла и плачела.
Георги баба си думаше:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли конак за мене,
за мойто стадо голямо,
за мойте трима чираци,
тази вечер тук да нущувам.
Бабата жално говори:
- Пътниче, скитнодрумниче,
аз имам конак за тебе,
за твойто стадо голямо,
за твойте трима чираци.
И аз имам син като вази,
тъй ходи, майка, тъй скита,
тъй търси конак за него.
Нали го й тя познала,
дето е Георги Грозния.
Викнала, та заплакала:
- Георги ле, майка, Георги,
за тебе каил станах.
Георги майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, помниш
ти имаше девет сина хубави
и десетия - Георги Грозния;
за мене каил ти стана,
и ази се, мамо, завърнах,
при тебе, мамо, у дома!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.