* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина рождени,
рождени, твърде хубави,
и девет снахи скопосни;
най-малък Гьорги, най-грозен.
Гергюва майка думаше:
- Герги ле, сине Герги ле,
махни се, сине, от тука,
да не ми грозиш дворито,
дор девет сина рождени,
рождени, твърде хубави.
Герги мами си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
малък съм, мамо, глупав съм,
къде мале мо, да ида,
пътища, мамо, не зная!?
Гергюва мама думаше:
- Я иди, Герге, я иди,
из пусти гори зелени,
да те зверове изядат!
Герги мами си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
я ми дай, мале, дрешките,
дрешките, ямурлучката!
Я ще навънка да изляза,
чумата вкъщи да влезе,
да мори, мамо, да троши
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави!
Герги от дворито излезе,
чумата у двори влезе,
че морила, трошила,
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави.
Сама майка му остана,
и си за Герги плачеше,
от село на село ходеше,
от къща на къща питаше:
- Къде й Герги Грозника,
да дойде, майка да гледа!
Герги си й, холъм, забягнал
в пуста равна Добруджа,
печелил Герги, печелил
говеда с говедар,
ергеля с ергелджий
и една чанта със пари.
Че се й назад повърнал
и си у двори отиде.
Майка му се й зарадвала,
че си й Герги спечелил,
спечелил Герги, завърнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010