* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала,
дор девет сина левенти,
левенти, много хубави,
десети Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш синове
и техни дребни дечица.
Георги майка си думаше:
- Накъде, мамо, да ида
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища, царски друмища?
Мама на Георги пак дума:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш децата!
Георги майка си продума:
- Я, ми дай, майко, дрешките,
дрешките, ямурлучето.
Като от тука изляза -
черната чума да влезе,
синове да ти измори
и техни дребни дечица!
Грабна си Георги дрешките,
дрешките, ямурлучето
и си из порти излезез;
като от къщи излезе
черната чума навлязла
всичките синове измори
и техни дребни дечица,
сама майка му остана,
сама-самичка да живее,
за Георги каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010