* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левента
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георги ле синко, Георги ле,
я да ми, мама,
дворите напущиш,
много си мене черен и грозен.
Махни са, сине, от тука,
да ми не грозиш дворите,
дворите, мама, синове.
Да идеш, мама, да идеш
в тия гори зелени,
дано те, мама, зверове разкъсат,
та да се махнеш от тука.
Георги му се жалба дожале,
че си зе Георги, че си зе,
дрешката, дрешката и ямурлучето.
Че като Георги излезна
по горна порта на двора
и се назаде обърна,
и си на мама продума:
- Мале ле, мила, мале ле,
като я от тука, мамо, излезна,
черната чума да влезне,
да ти измори, мамо, измори
до девет сина левента,
само ти, мамо, вкъщи
сама да останеш.
За мене, мамо, пишман да станеш.
Като си Георги от тука излезна
и се с другари намери.
Вървели, какво вървели,
до Бели Дунав стигнали
и се на лодкар молили
да ги през Дунав прекара.
Той ги през Дунав прекара
в Румъния на гурбетлък
стигнали.
Нали бе Георги работлив, разумен,
той се при чакой прицепи.
Там стоя Георги, слугува
точно шестнайсет години.
Много ми пари спечели,
закупи ми Георги триста ми
вакли овце заедно с чобаните.
Като Георги от дома си изкочи
черната чума овлела
та измора девет сина
на мама левента.
Сама е мама остала
и за Георги пишман станала.
Че Георги стадо поведе и го през
Дунав преведе.
И си за тяхното село потегли,
Най-напред Георги вървеше,
врана ми коня яздеше.
Като в селото влезнали,
за тяхната къща питали.
Като при двори стигнали,
двори у пелин обрасли.
Георги се с кон позере
и си на бабичка продума:
- Бабо ле, стара бабо ле,
има ли, бабо, жито за мен,
за мене с мойте вакли овнове
да преспя, бабо, да преспя,
да преспя, да пренощувам.
- Имам си, баба, имам си,
имам си двори широки,
но са пусти остали.
Имах си девет души синове,
десети - Георги Грозника
Аз го, баба, изгоних.
Да ми не грози дворите,
да ми не грози синове.
Като Георги от тука излезна,
нали ги Георги прокле
и черна чума е дошла.
Та ги измори, баба, измори
всичките, баба, до един.
А сега съм, баба, а сега,
а сега съм за Георги пишман
станала.
И тогава се Георги провикна:
- Ела, мамо, да видиш
това е Георги Грозния
Дето го, мамо, изпъди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.