* * *

Георги Грозника

Родила мама, гледала
девет ми сина левенти
десети - Георги грозни.
Майка Георги говори:
- Иди си, Георги, пойди,
не ми грози девет сина,
девет ми сина левенти
и девет унучета.
Георги плаче, говори:
- Къде ма, майко, разкарваш
като съм малък и глупав,
улици не знам, пътища.
Георги по свет заскита
аргатин слуга сгугува
стадо си голямо събра,
че си го по път подкара.
Стегна си Георги село
пред бащини си порти видя,
видя стара майка позна,
че я Георги запита:
- Имате ли, бабо, место
стадото да си прибера
за тиха, бабо, нощувка.
- Имаме, сине, дворове,
дворове равни широки
и още къщи високи
къщи високи и пусти,
че челяд нема у нея,
Бог си ме люто наказа,
че си Георги пропъдих.
Георги от дом излезе,
ала черна чума влезе
та ми челяд мор помори.
Георги тихо говори:
- Я съм си, мале, Георги,
Георги, мале, грозния.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010