* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
до девет сина левенти
десетият - Гьорги Грозният.
Мама на Гьоргя думаши:
- Майни са, Гьорге, й от тука
да ни ми грoзиш дворити
и деветтях сина левенти
и на девет сина булкити.
Гьорги майка си думаши:
- Аз къде, мамо, да ида
кът съм малък ем глупав
кът пътища низная
пътища кални друмища?
Тя пак му думала:
- Майни са, Гьорге, от тука
у пусти гори да идиш,
да та зверове ядат
у света да са погубиш.
Заплака Гьорги и тръгна,
и на майка си думал:
- Я ми дай, мамо, дрешките
дрешките, ямурлучито.
Ази из уратни да излеза
па чума у порти да влези,
да мори и да троши
и за мене каил да станеш.
Като й Гьорги излязъл,
чума у порти й улязла,
морила й чума трошила
до девет братя й изморила
и на булките децата.
Самичка й майка останала
да струва и да раздава
и за Гьоргя каил станала.
Като си й Гьорги излязъл
той си другари намерил
в долна Добруджа отишли.
Там са й Гьорги приставил продавач.
Спечелил девет хиляди и
си прикупил девет овнета
и си помислил, че майка му й
една на света, и си празове
поткарал да си у село върят.
Кът тяхните двори стигнал
двори са запустяли
само бодилак станало
и той си повикал:
- Я излез, бабо, я излез,
я излез да та попитам
има ли място за меня
и за мойти деветстотин овнета.
- Имам, синко, имам
сама съм останала
и за Гьоргя каил съм станала,
де да ми Гьорги да доди.
- Аз съм, мамо, Георги Грозният.
Живи са прегърнали,
мъртви са пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.