* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина хубави,
десети Георги-грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, сине най-малък,
я да се махнеш от тука,
да не ми грозиш дворите,
къщата с девете сина.
Георги си мама думаше:
- Мале ле, стара, мале ле,
щом като от тук изляза
черната чума да влезе,
дано ги всинца измори,
сама да си, мале, останеш,
по двори и порти да ходиш,
за мене, мале, да питаш.
Като е Георги излязъл,
черната чума е влязла,
девет й сина измори.
Минали девет години,
Георги край село минава,
край село, край техни порти
на прага седи бабичка -
тя на Георги продумва:
- От къде идеш, пътнико,
не си ли чувал моя син,
моя син, моя Георги мил?
Девет години вече стана,
кога от дома си излезе,
от тогаз съм сама самичка.
Георги се майка издава,
тогаз го и майка познава
и в ръце му пада, умира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010