* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
имала девет синове,
а десетият - Гьорги Грозника.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги от тука,
синове да ми е грозиш,
синове мили снашици
и девет мили унуци!
Гьорги си торбичка взел
и си из порти излезнал.
Минали много, ни малко,
минали девет години,
тогаз се Гьорги повърна,
та си в село отишел,
в бащини си дворове,
дворове в тръни обрасли.
Гьорги на порта почукал,
майка му вътре продумала:
- Чумице, черна чумице,
не стига ли ти девет синове
и девет мили снашици
с девет мили унученца,
че сега идеш и мен да вземеш.
Гьорги тогава продума:
- Мамо ле, мила майчице,
това не е черна чумица,
а твоят син Гьорги се завърна.
Тогаз си майка заплака
и си Гьорги прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010