* * *

Георги Грозника

Имала мама, чувала,
девет ми сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, лекни се,
не грози ми девет сина.
- Кажи ми, мамо, научи ме,
къде, мамо, ази да идем,
кат си ме родила
със сърце мъжко, юнашко?
Георги на порти излезна,
на мама сбогом не каза.
Вървял е Георги, вървял е,
през девет села в десето.
Там си се Георги ожени
за една мома хубава.
Минали се девет години,
Георги на буля думаше:
- Я хайде, буля, да идем,
при мойта стара майка.
Буля ми с Георги тръгнала.
Вървели, що са вървели,
стигнали майчини порти.
Георги на майка продума:
- Бабо ле, стара бабо ле,
познаваш ли ме, бабо ле?
- Отде, сине, да те познавам?
Георги на майка продума:
- Това е твоя син Георги.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога ме, мамо, пъдеше,
какви ми думи думаше
да одим в гората
звярове да ме разкъсат?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010