* * *

Георги Грозника

Имала, майка, имала,
дор девет сина левенти,
левенти твърде хубави,
десети - Георги Грозника.
Георгиева стара майчица,
тя си на Георги думаше:
- Георге ле, сине Георге ле,
я се махай от тука ти,
да не ми грозиш дворове
и девет сина левенти
с техните булки хубави,
с дребни мьжки дечица.
Георги на майце си дума:
- Къде да, мале, отида,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
Майка си Георги продума,
от къщи да си отиде.
Из порти Георги излезе,
че се извърна, проклина:
- Мальо льо, мащеха ли си,
като от двори изляза,
чумата вътре да влезе,
синове да ти измори,
синове, още и снахи
с дребни мъжки дечица.
Самичка дано си останеш,
каил за мене да станеш.
Отиде Георги в Добруджа,
да жъне златна пшеница,
да трупа жълти жълтици,
да купи стадо голямо.
Когато из двора излезе,
чумата вътре там влезе,
изгори всичко, измори
една е майка останала
гробове да реди,
на черква свещи да пали,
калил за Георги е станала,
ала го Георги нямало.
Минало малко ли много,
дор девет трудни години,
Георги в село се връща
и води стадо голямо.
Той си край къщи минава,
на порти стои майка му
и за него питаше,
ала го тя непознала,
че и се Георги обажда,
майка си Георги познала,
много е жално плакала.
Георги за майце дожаля,
отвори порти големи
и пусна стадо хубаво,
че си със майка заживя,
голяма челяд завъди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.