* * *

Георги Грозника

Имала майка, чувала,
до девет сина левенти,
десети Павле грознико.
Майка на Павле думаше:
- Павле ле, сине, грозниче,
земи си торба шарена,
у гора, синко, отиди
мечките да те изедът,
да ми ти, синко, не грозиш
до девет сина левенти
и девет снаи хубави
и девет мили внучета.
Жално си Павле заплака,
взема си торба шарена,
у гора Павле замина.
Миная доста години,
селото чума нападна,
изгуби майка, изгуби
до девет сина левенти
и девет снаи хубави
и девет мили внучета.
Остана майка, остана
како цръна кукувица,
двори в пелин урасная.
Денем и нощем плакала,
плакала майка,редила:
- Взема ми Господ, взема ми
до девет сина левенти
и девет снаи хубави
и девет мили внучета.
Голем си гре я направи,
от дома Павле изгони,
не могу от гре да умрем.
Разбра си Павле, разбра си
да са му брайкя измрели,
връна се Павле от гора
Кага у двори пристигна,
двори в пелин ураснали,
до чешмата майка седи
како цръна кукавица,
от плач Павле не познава.
Кага се Павле приказа,
паднала майка умрела!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010