* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
левенти, много хубави,
десети - Георги Грозния.
мама на Георги думаше:
- Георге ле, грозен, омразен,
хайде да се от тук да махнеш,
да не ми грозиш дворето
и деветях сина левенти.
Георги на мама думаше:
- Къде, мамо, да ида,
като съм много мъничък,
незная, мамо, пътища,
нали ще ида, мамо, в гората,
там ще ме мечки изедат?
Мама на Георги думаше:
- Я иди Георге в гората,
там да те мечки изедат.
Георги си нища не каза
взема си ямуручката,
ямуручката и торбичката
с бистри сълзи на очи,
той на мама продума:
- Я слушай, мамо, да кажа,
като от вън двори изляза,
черна чума да влезе,
да мори чума, да тръшка,
девет ти сина да умори,
самичка, майко, да останеш
за мене каил да станеш.
И тръгна Георги, излезе,
черна чума влезе,
морила, чума, тръшкала,
дор девет сина умори.
самичка мама остана,
самичка като кукувичка
за Георги каил стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.