Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
до девет сина левенти,
десетия Георги Грозника.
Та го майка му пъдеше,
пъдеше и не кеше:
- Сино, Георге ле,
майни са, сино, оттука,
да не ми грозиш дворито
деветте сина левенти!
Георги майка си думаше:
- Къде, мамо, да ида,
като съм, мамо, маничък,
не зная, мамо, пътища?
- В гората, синко, да идеш,
зверове да те изядат.
Георги му мъчно станало,
ем мъчно, ем тежко.
Георги навънка излиза
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Боже,
я навънка да изляза,
а чумата в село да дойде,
в нашите двори да кандиса,
да ги синките измори,
моята стара майчица
за мене каил да стане!
Де стоял Господ, та слушал,
чумата в село дошла,
та ги синките измори.
Неговата стара майчица,
за Георги каил стана
по пътищата гледаше
и за Георги питаше:
- Пътници, вие друмници,
като път пътувате
и друм друмувате
да не видяхте моя син Георги?
Никой го Георги не видял,
не видял Георги и не чул.
Жерави там минаха,
баба жерави думаше:
- Жерави, вие дунави,
като високо хвъркате
и нависоко гледате,
да не видяхте жерави,
моего сино Георги?
Жерави баба дума:
- Не сме го, бабо, видели,
ми сме го чули, разбрали.
Покрай морето лежеше,
мраморен камък главница,
бял песок постеля,
черен му облак покрива,
кривак му беше дружинка,
свирчица му бе булчето,
меден ми кавал - майчица.

 


Голямо Буково, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ); нетипичен за този мотив финал.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010