* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
до девет сина левенти,
десетия Георги Грозника.
Та го майка му пъдеше,
пъдеше и не кеше:
- Сино, Георге ле,
майни са, сино, оттука,
да не ми грозиш дворито
деветте сина левенти!
Георги майка си думаше:
- Къде, мамо, да ида,
като съм, мамо, маничък,
не зная, мамо, пътища?
- В гората, синко, да идеш,
зверове да те изядат.
Георги му мъчно станало,
ем мъчно, ем тежко.
Георги навънка излиза
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Боже,
я навънка да изляза,
а чумата в село да дойде,
в нашите двори да кандиса,
да ги синките измори,
моята стара майчица
за мене каил да стане!
Де стоял Господ, та слушал,
чумата в село дошла,
та ги синките измори.
Неговата стара майчица,
за Георги каил стана
по пътищата гледаше
и за Георги питаше:
- Пътници, вие друмници,
като път пътувате
и друм друмувате
да не видяхте моя син Георги?
Никой го Георги не видял,
не видял Георги и не чул.
Жерави там минаха,
баба жерави думаше:
- Жерави, вие дунави,
като високо хвъркате
и нависоко гледате,
да не видяхте жерави,
моего сино Георги?
Жерави баба дума:
- Не сме го, бабо, видели,
ми сме го чули, разбрали.
Покрай морето лежеше,
мраморен камък главница,
бял песок постеля,
черен му облак покрива,
кривак му беше дружинка,
свирчица му бе булчето,
меден ми кавал - майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010