* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина хубави, (2)
десети - Георги Грозния.
Мама на Георге думаше:
- Мани са, Георги, от тука
дворете да ми не грозиш
и девет сина хубави.
Георги си жално заплака
и на майка си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
пътища, мамо, не зная,
пътища - дълги друмища?
Взема си Георги дрешката
и си от къщи излезе,
в чужда държава отиде,
люто майка си прокълна:
- Да даде Господ, мамо ма,
като от къщи изляза, (2)
чумата вкъщи да влезе.
Да умори девеття братя
и девет дребни дечица,
сал тебе, мамо, да остави,
та и за мен каил да станеш.
Малко там Георги постоя,
много е пари спечелил,
накупи вити овнета,
па са назаде повърна.
В тяхно си село отиде,
на тяхна порта почука -
баба по дворе ходеше:
- Добър ти вечер, бабо ма,
можа ли тука нощува
ала не съм си самичък?!
Имам си, бабо, имам си
петнайсе вити овнета.
- Можеш си тука нощува -
имам си къщи високи,
имам и дворе широки,
ала не са ми честити.
Имах си, баба, имах си,
дор девет сина левенти, (2)
десети - Георги Грозния.
Аз го от тука пропъдих
дворете да ми не грози,
в чужда държава да иде
много пари да спечели.
Като от тука излезе -
черната чума тук влезе
та умори, баба, измори
дор девет сина хубави
и девет снахи хубави
със девет мъжки дечица -
сал мене, баба, остави,
за Георги каил станала.
Тогива момче продума:
- Азе съм Георги Грозния,
бабо ле, стара майчице,
дето от тука излязох.
Ти ме от къщи пропъди
дворете да ти не грозя...
Баба го бърже целуна
и са със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.