* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, махни се,
да ми синовете не грозиш.
- Къде да ида, ма мале,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътищата, още друмищата?
- В пустите гори да идеш,
вълците да те изядат,
да ми синовете не грозиш.
Гьорги майка си думаше:
- Я ми дай, майко, торбичката,
тояжката и ямурлучето.
Като си из двори излезе,
Гьорги си клетва прошепна:
- Дано като от тука излеза,
черна чума да дойде,
деветте сина левенти
до един да измори,
за мене каил да станеш.
Минали дълги години,
Гьорги си пари напечели,
голямо стадо накупи
и се назад повърнал,
като си във село влезе,
право вкъщи отиде,
стара бабичка на диван седеше,
Гьорги и думаше:
- Имаш ли, бабо, подслон за мене
и за мойто стадо хранено?
- Имам, синко, имам подслон за тебе,
за твойто стадо хранено.
Кога се вечерта заприказвали,
майка си Гьорги познала,
жално си милно заплакала
и си чедото прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.