* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думала:
- Махни се, Гьорги, махни се,
да ми синовете не грозиш.
- Къде да ида, ма мале,
кат съм малък и глупав
пътища не зная,
пътища, още друмищата.
- В пусти гори да идеш,
вълците да та изядат,
да ми синовете на грозиш.
Гьорги майци си дучаше:
- Я ми дай, мале, дай ми
тояжката и ямурлучето,
пък като от тука излеза,
горната чума да дойде,
да ми деветте сина измори,
за мене каил да станеш.
Минали много години,
Гьорги си стада накупи,
към роден край го подкара,
на една порта похлопа.
Отвътре стара баба излезе
и си Гьорги попита:
- Къде си тръгнал, бе момко,
със туй стадо хранено?
Гьорги я тихо попита:
- Имаш ли подслон за мене,
за мене и за стадото?
А стара баба Гьорги думаше:
- Станали са много години,
откак съм сама остала.
Кога са вечерта стигнали,
майка си чедо познала,
викнала, та заплакала
и си Гьорги прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.