* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
гледала, че е родила
до девет сина левенти,
левенти, много хубави,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
дворове да ми не грозиш
и до девет братя левенти,
левенти, много хубави.
Георги му много дожаля
и на майка си продума:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките, ямурлучето,
в далечни земи да ида.
Да даде Господ, майко ле,
кога от дома изляза
черна чума да влезе,
да мори, да ги измори
до девет сина левенти,
самичка, майко, да останеш,
пишман за мене да станеш.
Георги си от тях излиза,
долу в Добруджа отива,
там се е овчар спазарил,
много е пари спечелил,
голямо стадо развъдил.
Най-после Георги намислил
назад да се завърне,
бащини двори да види
и девет братя левенти.
Като в село пристигнал,
пред бащини двори отива,
дворове буренясали,
на пусти заприличали.
Георги на порти потропа,
стара е майка излязла,
излязла, не го е познала.
Георги си мама думаше:
- Бабо ле старо, бабичко,
има ли място за мене,
за мене, за мойто стадо,
у вас да пренощувам.
Майка на Георги продума:
- Пътниче, кално друмниче,
тук има за тебе,
но нямам подслон за стадо -
девет съм сина имала,
десети - Георги Грозния;
далеч си Георги пропъдих,
чумата у дома влезе,
та мори, та ми измори
до девет мили синове.
Сега самичка останах,
пишман за Георги аз станах!
Тогаз се Георги обадил:
- Не ме ли, майко, познаваш -
аз съм Георги Грозния.
Жива го майка прегърна
и падна долу издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.