* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
до девет сина хубави,
десети Георги грозния.
Ала си майка Георги разкарва,
разкарва Георги, пропъжда.
Георги на майка продума:
- Къди ме, майко, разкарваш,
разкарваш, майко, пропъждаш?
Пътища, майко, не зная,
пътища, още друмища...
Георги си ризки събрал
прани, непрани,
кърпени, незакърпени.
И е Георги тръгнал
от село на село
от град на град
слуга да бъде и да се храни.
Майка на Георги думаше:
- Имам си девет сина хубави
и девет мили снашици,
и девет мили внучета,
и девет ярма на ясли.
Георги майка прокле:
- Майко ле, баш майчице,
чумата, майко, да дойде,
девет сина да ти вземе
и девет мили снашици,
и девет мили внучета,
и девет ярми на ясли.
Аз да съм, майко, жив да скитам
и пак при теб да дойда.
Нали чумата ги е чуйнала
какво ги е Георги проклел,
нали се Георги назад върнал,
бабичка на баир стоеше
и жално си баба плачеше.
Георги при баба отива
и на бабичка говори:
- Мамо ле, мамо стара,
ти, стара ле майко, омразна.
Какво се е, майко, случило?
Ази съм, майко, Георги,
Георги, майко, грозния!
Тя го със сълзи прегърна
и си го жално целуна,
и си го в къщи отвела.
Какво си е майка проклело,
така си е станало -
Георги майка доглежда!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010