* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина юнаци
десетия - Георги Грозника.
Майка на Георги думала:
- Сине Георги сине
я да ми двори напуснеш
много си сине черен и грозен
махни се сине от тука
да ми не грозиш зворите
дворите маме синовета.
Да идеш маме да идеш
в тия гори зелени
дано те зверове разкъсат,
та да се махнеш от тука.
Георги му се жалба дожали,
че си взе ямурлучето
и като Георги излезна
на горна порта на двора
и се назаде обърна
и си на мама продума:
- Маме ле, мила, мале ле
като от тука изляза
черната чума да влезе,
за ти измори, мамо, измори
до девет сина юнаци;
само ти, мамо, вкъщи да останеш
за мене, мамо, пишман да станеш.
Като си Георги от къщи излезе
и се със другари намери.
Вървели какво вървели
до Бели Дунав стигнали
и се на лодкар молили
през Дунав да ги прекара.
Той ги през Дунав прекара
в румънско на гурбетлък стигнали.
Нали бе Георги работлив, разумен,
той се при чокой прицани.
Там стоя Георги слугува
точно шеснайсет години
много ми пари спечели -
закупи Георги триста ми овнета,
заедно с чобанина.
Като си Георги от дома изскочи
черната чума влязла,
та си измори девет сина юнаци.
Само е мама останала
и за Георги пишман станала.
Денем и нощем плакала,
плакала и си викала:
- Къде е Георги да си дойдеш,
мама й за теб пишман станала.
Георги си стадо поведе
и през Дунав преведе
и за тяхно село потегли.
Най-напред вървеше
враня си коня яздеше.
Като в село влезна
за тяхната къща питаше.
Като при двори стигнал
двори в пелин обрасли.
Георги си с кон поспря
и си на баба продума:
- Бабо, стара бабо,
има ли място за мене,
за мене и моите овнета.
Да преспя, бабо, да преспя,
да преспя и да пренощувам.
- Имам си, баба, имам си,
имам си двори широки,
но са пусти останали.
Имах си девет души синове,
десети - Георги Грозния
и аз го, баба, изпъдих,
да ми не грози дворите,
да ми не грози синовете.
Като Георги от тука изскочи
нали ги Георги прокълна,
черна чума е дошла,
та ги измори, баба, измори,
всичките, баба, до един.
А сега съм пишман станала.
Тогаз се Георги провикна:
- Я ела, мамо, да видиш
това е Георги Грозника,
дето го, мама, изпъди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.