* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина хубави,
десети Георги грозният.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ми не грозиш дворито
и деветте сина хубави,
и техните дребни дечица.
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък, хем глупав
и пътищата не зная.
- В пусти гори да идеш,
да те зверове изядат,
да не ми грозиш дворито
и деветтях синка хубави.
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, ямурлучето,
аз ще се махна от тука.
Да даде Господ, майно ле,
като изляза от двори
да дойде чума, майно ле,
синовете да ти умори
и техните дребни дечица,
самичка мамо, да останеш
и за мене каил да станеш.
Заплакал Георги и тръгнал.
Като от село излязъл,
Георги другари намерил.
Те отивали долу ми,
долу ми, долу ми, в Добруджа.
Георги с тях заминал.
Там си е Георги пристанал,
девет е години слугувал,
девет хиляди спечелил,
девет хиляди грошове
и петстотин вакли овчици.
И тогава Георги поискал
назад да се върне,
в тяхното село да иде,
да иде, още да види
какво е чудо станало
с негова стара майчица.
Като за село отивал
Георги си край тях поминал
майка му на път седяла.
Георги майка си продумал:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли място за мене
и за петстотин вакли овчици?
- Аз имам място широко
за хиляда вакли овчици.
Аз имах девет сина,
десети Георги грозният,
аз сама Георги изпъдих,
откакто Георги изпъдих
синовете ми измряха
самичка съм останала
и за Георги каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010