* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти,
десети Георги Грозникът.
Чуди се майка, мае се
къде да дене детето,
като е толкоз черно и грозно,
да не и грози децата.
Че го е майка пратила
през девет села в десето,
в чуждо село аргатин.
Като е Георги излизал
люта е клетва прокълнал:
- От къщи като изляза
чумата в къщи да влезе,
за мене, майко, каил да станеш.
Каквото Георги помисли
същото станало.
Измряха братя левенти,
запустя къща сараи.
девет години аргатува,
много е пари спечелил
и триста бели овчици.
Че му дожаля за майка
и се е назад повърнал.
На техни порти почука,
хем чука Георги, хем вика:
- Я, излез, майко, да кажеш
тук ли живее Георги Грозникът.
Майка отвътре отвръща:
- Де да е Георги да дойде
очите да ми затвори.
Аз го нявга изпъдих,
той ме люто прокълна
за него каил да стана.
- Излез да ме, майко, посрещнеш,
и да ми стадо прибереш.
Аз съм Георги Грозникът.
Жива го е майка прегърнала,
мъртва го е пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010