Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала (2)
дор девет сина рожденни,
десетия Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
- Георги ле, сине грознико,
айде се маани оттука,
да не ми грозиш дворове
и девет сина хубави.
Георги майци си думаше:
- Майко ле, мила майчице,
къде, мамо, да ида
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Майка на Георги пак дума:
- Маани се, Георге, оттука
във пуста гора да идиш
зверове да те изедат,
назъде да се не върнеш.
Георги си сълзи порони
и на маке си думаше:
- Мале ле мила, мале ле,
като от къщи излезна,
чумата в къщи да влезне,
да умори братя дор девет,
и на братята булките.
Та за мен каил да станеш,
очите ти да те заболят
пътища, мамо, да гледаш
за твоя Георги, грозния.
Излезе Георги от село,
отиде в равна Добруджа.
Там се е овчар представил,
че си е Георги спечелил
петстотин вакли овнета,
шестотин бели рублета.
На десетата година
той се във село завърна
та при маке си отиде,
като си в село пристигна,
край техни двори минава.
Майка му на вратник седеше
със църна кърпа на глава.
Георги майце си продума:
- Добър ден, стара бабичко!
- Дал ти Бог добро, овчарче!
Георги майци си думаше:
- Бабо ле, стара майчице,
има ли място у вази
тази вечер да пренощувам
с петстотин вакли овнета?
- Имаме, олум, имаме,
имаме място широко
за десет души овчари
и за илядо овнета.
Аз съм, олум, имала
дор девет сина рожденни,
десетия Георги, грозния,
ази си Георги изпъдив.
Като си Георги изпъдив
девет ми сина измрява
и сега съм, олум, самичка
и за Георги съм каил станала.
Очи ме веке заболева,
пътища, олум, да гледам,
уста ме веке заболя
пътници да си разпитвам
да не са Георги видели.
Георги майце си продума:
- Ази съм Георги Грозника!
Тогава майка станала,
жива го майка прегърна,
ала го мъртва остави.

 


Ениджия, Лозенградско - Турция (Стойков, Симеон. Ениджия - една България, останала в миналото. Свиленград, 2002, с. 77).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010