* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала,
дор девет сина левенти,
десетия - Георги грозния,
най-грозен Георге, най-малък.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ни ми грозиш дворите,
деветтях сина левенти
и девет снахи етърви,
и девет малки унуци.
Георги се жалба нажали
и на майка си продума:
- Че къде, мамо, да вървя,
като съм, мамо, най-малък,
най-малък, мамо, най-глупав?
Язе си пътища не зная...
Че стана сутринта рано
и си на двори излезе,
дребни си сълзи порони
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господне,
аз като от тука изляза,
черната чума да влезе,
черната чума да гори,
да гори, Боже, да мори,
дор девет братя левенти,
дор девет снахи етърви,
дор девет малки унуци!
Че си ми Георги забягна,
долу ми, долу, в Добруджа,
в това ми село Кузлуджа.
Седя ми Георги малко, не много,
седя ми девет години,
спечели девет хиляди,
петстотин вакли овчици
и се Георги жалба нажали
за негова стара майчица,
че си старото позабри,
у мамини си да иде...
Таман си село наближи,
слънцето трепти, залязва,
Георги си у село навлязва,
покрай мамини си ще мине,
майка му на път седеше.
Георги на баба думаше:
- Бабо льо, стара бабичко,
има ли, бабо, има ли,
има ли конак за юнак,
за юнак и за стадо му?
Баба Георги отговаря:
- Имаме, юначе, имаме -
нашите къщи високи
и дворите ни широки!
Аз имах, юначе, аз имах,
дор девет сина левенти,
дор девет снахи и етърви,
дор девет малки унуци.
Черната чума увлезе,
изгори чума, измори,
дор девет сина левенти,
дор девет снахи и етърви,
дор девет малки унуци.
Язи си имах син Георги,
най-малък сина, най-грозен,
язи си Георги изпъдих
да не ми грози дворето.
Сега съм каил за Георги -
де да е Георги, да си дойде!
Георги на баба думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
не ме ли, бабо, познаваш,
ази съм Георги грозния,
най-грозен Георги, най-черен,
най-черен и най-омразен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010