* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левента,
левента много хубави,
десети - Георги Грозника.
Георгева стара майчица,
тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да ми не дворове грозиш,
и девет сина левенти,
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Георги майка си продума:
- Къде ли, майко да ида,
като съм малък и глупав,
нито друмища познавам,
нито пък царски пътища?
- Махни се, Георги, махни се,
много си черен и грозен,
мене ми, Георги, дотегна,
твоите братя да грозиш.
Георги си жално заплака,
и на майка си продума:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките и ямурлучето,
аз ще се махна от тука,
от тука, майко, да изляза,
черната чума да влезе,
всичките ле, да изморои,
и деветте сина левента,
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица,
само ти, майко, да останеш,
за мене каил да станеш.
Тогаз ми Георги замина,
в тая златна Добруджа,
там ми се цани овчарин,
добро си име спечели.
Събра си стадо безбройно,
за село Георги потегли,
като до порти достигна,
двори и къщи запустели.
Георги на порти похлопа,
отвътре глас се обади:
- Не ти ли стига, чумо ле,
девет ми сина да измориш,
и техни булки хубави,
и техни дребни дечица,
и сега мене да вземеш.
Когато порта отвори,
тя ми си Гьорги познала,
прегърна, жално заплака,
и тогаз и тя умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.