* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина хубави,
десетия - Георги Грозника,
чи го й мама изпъдила,
да не и грози дворове,
и деветтях сина хубави.
Георги на мама думаше:
- Я ми, мамо, събери
дрешките - прани и непрани.
Аз ще се от тука махна
да не ти грозя дворове
и деветтях сина хубави.
Като си Георги дрешки взема,
и си от порти излези,
и на мама си думаше:
- Аз от тука кът изляза,
черната чума да влезе.
Да троши мамо, да мори
мойте братя хубави.
Сама самичка да останеш
за мене кайл да станеш.
Георги си в Добруджа замина,
в Добруджа, в село Козлуджа.
Че много си пари спечели,
цяло си стадо закупи.
Нали е пуста майчица
пак му й думиляло.
Че си стадото подбира
и си за тях заминава.
Като на порти почука,
майка му й отворила.
- Бабо ле, бабо старичка,
има ли място за мене
за мене и мойто стадо голямо?
- Има, сине, място за тебе
и твойто стадо голямо,
че и аз имах син - Георги Грозника
я сина си изпъдих
да не ми грози дворове
и девет братя хубави.
Георги на мама продума:
- Не плачи, мамо, не плачи.
Аз съм Георги Грозника.
Бива ли, мамо, ставя ли
майка сина да изпъди,
брат брата си да намрази.
И Господ каил не стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.