* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левента,
десети Георги грозника -
най-черен Георги, най-грозен,
най-грозен и най-омразен.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, Георге грознико,
я иди Георге, я иди
в гъста ми тъмна дъбрава,
где има диви зверове,
дано те, Георге, разкъсат,
разкъсат, да те изядат.
Назад да се не върнеш,
да ми дворове не грозиш,
дворове, Георге, къщата
и девет братя левента.
Като чу Георги тези думи,
много се Георги нажали,
нажали Георги, просълзи.
Нищо майци си не каза,
тихо от двори излезе.
Ходил е Георги, скитал е,
дор девет дълги години.
Кога се в къщи завръща,
на порти старица стоеше.
Георги старици думаше:
- Върнах се, мамо, върнах се,
аз съм твоя син грозника.
Де са ти братя левенти?
Майка на Георги думаше:
- Кат си, Георги, излезе,
черната чума тук влезе,
измори, Георге, измори
девет ти братя левенти.
Само си мене остави
за тях, Георге, да жаля,
за тях, Георге, и за тебе.
Тогаз на земя паднала,
паднала и не станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010